• Проверка на присъствието.
• Подготовка на материали за консултация и задачи за оценка.

• Въпрос за ангажиране: „Замисляли ли сте се защо струната на китарата или люлката в парка се движат по сходен начин?“
• Контекст: Преговорът ще помогне на учениците да разберат връзката между движението на телата (трептенията) и звука, който чуваме, за да могат успешно да покажат знанията си за текущо оценяване.

Част 1: Структуриран преговор на понятия (10 минути)

1. Механични трептения 1.1. Определение: Периодично движение около равновесно положение. 1.2. Основни величини: a. Амплитуда (A): i. Максималното отклонение от равновесното положение. ii. Измерва се в метри (m). b. Период (T): i. Времето за един пълен цикъл (едно пълно трептене). ii. Измерва се в секунди (s). c. Честота (ν): i. Броят трептения за една секунда. ii. Формула: ν = 1/T. iii. Единица: Херц (Hz); кратни - kHz, MHz.
2. Звyк 2.1. Същност: Механична вълна, която се разпространява само в материална среда. a. Среди: Газове (въздух), течности (вода), твърди тела (метали). b. Вакуум: Звукът не се разпространява, защото няма частици, които да трептят. 2.2. Характеристики: a. Височина: Зависи от честотата (по-висока честота = по-висок тон). b. Сила: Зависи от амплитудата (по-голяма амплитуда = по-силен звук). c. Единица за сила: Децибел (dB).
3. Слух и здраве 3.1. Диапазон на чуване: От 20 Hz до 20 000 Hz. 3.2. Прагове: i. Праг на чуване: 0 dB. ii. Праг на болка: 130 dB. 3.3. Шум: Силни звукове над 90 dB могат да увредят нервните клетки в ушния охлюв.

Част 2: Активна практика (20 минути)

А) Насочена практика (10 минути)

• Изчислява (Демонстрация): Учителят решава задача: "Ако махало прави 10 пълни трептения за 20 секунди, колко е неговият период и честота?". (Решение: T = 20s/10 = 2s; ν = 1/2 = 0,5 Hz).
• Разграничава (Задача за класа): Учителят показва две графики на вълни (една с голяма амплитуда и една с малка). Класът трябва да посочи коя вълна съответства на по-силния звук.
• Описва (Задача за класа): Учениците обясняват защо космонавтите не могат да си говорят директно (без радио) в открития космос.

Б) Самостоятелна работа (10 минути) – Задачи за оформяне на оценка

• Определя: Дадено е, че периодът на трептене на крилата на пчела е 0,005 s. Пресметнете честотата на трептене в Hz.
• Идентифицира: Посочете коя характеристика на звука се променя, ако заменим тънка китарна струна с дебела (честота/височина или сила).
• Посочва: Избройте две среди, в които звукът се разпространява по-бързо отколкото във въздуха.

• Ключов извод: Звукът е енергия, пренасяна чрез трептения на средата. Колкото по-бързо трепти източникът, толкова по-висок е звукът.
• Честа грешка: Объркване на периода (време) с честотата (брой пъти).
• Домашна работа: Проучете кои материали вкъщи (вълна, дунапрен, стъкло) са най-добри звукоизолатори.

ПРЕГОВОР: АТОМ, ЯДРО И ВСЕЛЕНА

Брой уроци: Урок 2 от 2 Клас: 7 Ученици (възраст): 12 – 14 години Трудност: Лесно (Focus: Remember & Understand)

• Проверка на присъствието.
• Финализиране на списъка с оценки.

• Въпрос за ангажиране: „Знаете ли, че ние сме направени от 'звезден прах'? Всички атоми в телата ни са били част от историята на Вселената.“
• Контекст: Този урок ще ни преведе от най-малкото (атома) до най-голямото (галактиките), подготвяйки ви за финалните въпроси за срока.

Част 1: Структуриран преговор на понятия (10 минути)

1. Строеж на атома 1.1. Планетарен модел (Ръдърфорд): a. Ядро: Положително заредено, съдържа почти цялата маса. i. Протони (p⁺): Положителен заряд. ii. Неутрони (n⁰): Без заряд. b. Електронна обвивка: Електрони (e⁻) обикалят около ядрото. 1.2. Величини: a. Атомен номер (Z): Брой протони (определя елемента). b. Масово число (A): Сума от протони и неутрони (A = Z + N).
2. Радиоактивност 2.1. Определение: Спонтанно разпадане на нестабилни ядра. 2.2. Видове лъчения: a. Алфа (α): Хелиеви ядра, малка проницаемост (спира се от хартия). b. Бета (β): Бързи електрони, средна проницаемост (алуминиев лист). c. Гама (γ): Електромагнитни вълни с голяма енергия (оловна стена).
3. Астрономия и Вселена 3.1. Слънчева система: Слънце, 8 планети, планети джуджета, астероиди и комети. 3.2. Слънце и звезди: Огромни газови кълба от водород и хелий; източник на енергия – ядрен синтез. 3.3. Галактики: Гигантски системи от милиарди звезди (нашата е Млечният път). 3.4. Големият взрив: Началото на Вселената преди 13,8 млрд. години; оттогава тя се разширява и охлажда.

Част 2: Активна практика (20 минути)

А) Насочена практика (10 минути)

• Дефинира (Демонстрация): Учителят обяснява понятието "изотоп" - атоми на един елемент с различен брой неутрони (напр. Водород, Деутерий, Тритий).
• Сравнява (Задача за класа): На дъската се начертава таблица за α, β и γ лъчи. Учениците трябва да попълнят кое лъчение е най-опасно и кое се спира най-лесно.
• Описва (Задача за класа): Учениците изброяват планетите в Слънчевата система по ред на отдалеченост от Слънцето.

Б) Самостоятелна работа (10 минути) – Задачи за оформяне на оценка

• Изчислява: Ядро на въглерод има 6 протона и 6 неутрона. Колко е неговото масово число A и колко електрона има в неутралния атом?
• Посочва: Назовете основното "гориво" на Слънцето и процеса, чрез който то произвежда енергия.
• Обяснява: Защо радиоактивните източници (гама-източници) се съхраняват в дебели оловни контейнери?

• Ключов извод: Всичко във Вселената – от атома до галактиката – се подчинява на едни и същи физични закони. Радиоактивността може да бъде опасна, но и полезна в медицината (лъчетерапия).
• Честа грешка: Смесване на понятията "атом" и "ядро" (ядрото е само малка част от атома).
• Дискусия: "Радиоактивността – враг или помощник?" (Кратък коментар върху медицинската диагностика).

• Подкрепа: Предоставяне на периодичната таблица и схема на трите вида лъчения по време на задачите.
• Разширение: Задача за проучване: "Какво ще се случи с Вселената в далечно бъдеще според учените?".